Комплексен метод за лечение на спондилоза, спондилоартроза, дискова болест, спина калканеи, обединяващ съвременна медицина, билколечение и хомеопатия, прецизиран за всеки един клиничен случай.

Лечението включва компрес в лумбален, торакален или висок торакален отдел до С6-С7, при което се постига повлияване на вертебралния синдром при дисковата болест, спондилозата и спондилоартрозата, като мощно го редуцира.

Вертебралния синдром (ВС) е поредица от събития, които водят до спазъм на паравертебралната мускулатура (ПВМ) в опит да укрепи мускулния корсет на Columna wertebralis. Тъй като ПВМ е разположена дорзално на сorpus vertebrae, дълговременния, постоянен опън на гръбначния стълб води до:

  • компресия на discus intervertebralis до неговото бомбиране – това е първа фаза на дисковата болест
  • изглаждане на физиологичната лордоза, което води до повишено натоварване на вентралния полюс на диска и мястото  му на контакт с повърхността на прешлена. Това е сигнал за укрепване там, т.е. трупане на калций и се явява като начало на ръбови остеофити и съответно на спондилозата. Изглаждането на лордозата в лумбален или цервикален дял води до сублуксация на интервертебралните стави и е неразделна част от  развитието на спондилоартроза.

Тези процеси увеличават компресията върху диска и се включва още един патологичен механизъм: с възрастта особено след 33 години напредва дехидратaцията на nucleus fibrosus  на  disсus  intervertebralis.

Появяват се микропукнатини, през които се прокрадват вещества, съдържащи се в nucleus pulposus-кинини, подобно на гъба със сапунена пяна, която сте стиснали и между пръстите се процежда сапунка. Те са болкогенни и спазмогенни – омагьосаният кръг се затваря!

Пациентът  усеща  силна  болка  в  кръста, респективно в гърба и врата в последствие и в крайник и се обръща към лекар.

Стандартното лечение е НСПВС, витамини от група В, противооточни (манитол, дексаметазон или депо кортикостероиди). За основния проблем в тези състояния – вертебралния синдром миорелаксанти като мидокалм, мусант и магнезий, имат твърде слаб ефект вурху толкова масивен мускул. Намесват се физиотерапевти с мануални техники за релаксиране на ПВМ, екстензии и други. Точно тук намира място този неконвеционален метод – щадящ черен дроб, стомах, без скритите близки и далечни странични ефекти на кортикостероидите, без ефектите на НСПВС върху коагулацията при пациенти на антикоагулантна терапия и при такива на химиотерапия при онкологичните заболявания. Този метод успява да редуцира натрупания функционален мускулен дистрес в годините и трайно повлиява ВС. Намалената тракция на ПВМ върху гръбначния стълб води до следните ефекти в острия и в хроничния стадий:

В острия: ликвидиране на сколиозата от мускулно-функционален тип, бомбирането на дисковете се редуцира. Те повишават височината си намаляйки диаметъра си, т.е. отдръпват се от корена на нерва. Образувалият се при това вакуум феномен в диска придърпва дисковата херния, ако има такава и я дистанцира от корена, т.е. настъпва ремисия. Намаленото интрапулпозно налягане води до редукция на емисиите на кинини през nucleus fibrosus и спад на болката и спастичността на ПВМ.

Късни ефекти: забавяне на процесите на изшипяване (спондилоза и спондилоартроза).

Практиката на д-р Александров включва и лечение на Подагра.